Най-напредналите главоноги мекотели - октоподи, калмари и сепии - се хранят с всичко - от риба до раци до техните събратя безгръбначни; октоподите, по-специално, имат ужасни маниери на масата, инжектират своята мека плячка с отрова или пробиват дупки в черупките на двучерупчестите и изсмукват вкусното им съдържание.

Черупката на мекотелите произлиза от слизестата обвивка на тялото, която постепенно загрубява и се превръща в кутикула. Кутикулата е водонепропусклива, през нея не преминават и газове. Ето защо с нейната поява газообменът през повърхността на тялото става невъзможен.

Тъй като съвременните мекотели се различават толкова много по анатомия и поведение, определянето на точните им еволюционни връзки е голямо предизвикателство. За да опростят нещата, натуралистите предложиха "хипотетичен прародител на мекотело", който показва повечето, ако не и всички характеристики на съвременните мекотели, включително черупка, мускулест "крак" и пипала, наред с други неща.

калций-съдържащи) структури; гениталиите и ануса, отварящи се в мантийната кухина; и сдвоени нервни връзки.

Ракообразните и мекотелите се ловят от крайбрежните рибари с помощта на прости методи. Омари, например, със саксии със стръв, които се потапят в морето и редовно се проверяват. Също така, не всеки уловен омар стига до пазара, тъй като минималният размер на животните е точно определен.

Повечето от членовете на тази група или нямат черупки, или имат малки вътрешни черупки.

По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.

Допълнителни проучвания не успяха да го открият отново.

Како претставници од оваа група се октоподите и сипите.

полжавите се најголема и најразновидна група мекотели. Главата им е добро развиена, стапалото е широко и рамно, а черупката има спирален облик.

Всяка група, която включва калмари, миди и охлюви, представлява предизвикателство, когато става мекотели въпрос за формулиране на общо описание. Има само три характеристики, които се споделят от всички живи мекотели: наличието на мантия (задната обвивка на тялото), която отделя варовити (напр.

имат малки ями или „трапчинки“ в центровете си с подобни на сирене отломки

Хабитат: Сухоземни и водни местообитания на всеки континент и океан в света

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.